Intel заменя LGA1366 с LGA2011 и Core i7 3960X

Intel заменя LGA1366 с LGA2011 и Core i7 3960X

От януари месец насам при Intel почти всичко се случва така, както бе планирано. Единствено можем да споменем бъг-а с контролера SATA 3 GBps, който обаче бе отстранен за сравнително кратко време. Тези два проблемни месеца с изтеглени от пазара дънни платки и липсата на продажби на процесори не успяха да развалят идеите, развивани от Intel, които се очакваше да видим към края на годината. Да, става дума за платформата LGA2011, съчетание на чипсет Intel X79 Express и процесори Sandy Bridge-E. Тази платформа е наследникът на вече остаряващата LGA1366, като последната служи на компанията вярно и сега е ред да отстъпи своята позиция в най-високия клас десктоп предложения на Intel. Сега ще погледнем над най-важните новости, които ни се дават чрез LGA2011 и чиповете Sandy Bridge-E.

Архитектурно погледнато, новият чип не се отличава кой знае колко от добре познатите вече процесори Core i7 2600K и Core i5 2500K. Макар кристалът да е с доста по-големи размери (435 кв.мм), архитектурно той спазва всичко това, което е видяно вече в Sandy Bridge. Все пак, предвид по-големия размер на кристала, новият чип Sandy Bridge-E има някои по-различни отличителни белези. Тук можем да споменем броя на процесорните ядра – те са шест на брой, а снимката на кристала показва, че налице са още две ядра, които обаче са деактивирани. Допълнителните ядра ще можете да видите работещи в сървърния вариант на този кристал – Sandy Bridge-EP. Освен 6-ядреността, при новите процесори за LGA2011 виждаме и доста сериозен по обем кеш от трето ниво, което неминуемо ще окаже влияние на производителността – в положителна посока.
Intel стартира продажбите на LGA2011 с два процесора – Core i7 3960X и Core i7 3930K, като в един по-късен момент (може би през първото тримесечие на 2012 година) ще видим и четириядрена модификация – Core i7 3820. При тази платформа няма да видите чипове Core i5, което би подбило репутацията на LGA2011. И двата нови процесора ще се предлагат с напълно отключен множител, което позволява на потребителите да прилагат овърклок по собствено желание и усмотрение. Иначе Core i7 3960X като лидер на тази платформа се предлага с работна честота от 3.3 GHz и цели 15 MB L3 кеш. Чрез технологията Turbo Boost този процесор се ускорява максимално до 3.9 GHz. Що се отнася до Core i7 3930К, при него номиналната честота е 3.2 GHz, а чрез турбото се постигат максимум 3.8 GHz. Core i7 3930K се предлага с 12 MB кеш от трето ниво. Колкото до Core i7 3820 , той е с 3.6 GHz работна честота, 3.9 GHz Turbo Boost и 10 MB кеш от трето ниво. И трите процесора разполагат с технологията Intel Hyper-Threading, и при трите чипа е заявена консумация от 130W TDP. Официалната стартова цена на 3960X е 999$, докато 3930K ще е доста по-евтин – 563$.
Новите процесори Sandy Bridge-E не притежават нещо, което всички чипове Sandy Bridge оферират на потребителя – вграденото графично ядро. Поради нуждата от място не само за огромния обем кеш от трето ниво, но и за допълнителните процесорни ядра, от Intel са решили да премахнат Intel HD Graphics. Това решение е логично, базирайки се на идеята, че ентусиастите нямат нужда от вградена графика, тъй като ще окомплектоват своите системи с доста по-бързите графични решения на AMD и NVIDIA. Всъщност истината може би е другаде – като един изначално сървърен чип Sandy Bridge-EP не би трябвало да притежава вградена графика, което веднага се отразява и на новите процесори Core i7 3960X и 3930K.
Леко разочарование виждаме при чипсетът за вече споменатите чипове – Intel X79 Express. От Intel обещаваха какво ли не, като например поддръжка на 14 броя SATA (3 GBps и 6 GBps), USB3.0 и т.н., но много голяма част от обещанията си останаха обещания (поне засега). Неочакван проблем с втория контролер SAS/SATA принуди производителя да премахне присъщата поддръжка на USB3.0, както и да ограничи SATA-та до вече познатото от P67/Z68 – 2 броя SATA 6 GBps и 4 броя SATA 3 GBps. Очаква се до няколко седмици да видим нова ревизия на X79, която да оправи тези недоразумения. Това обаче ще наложи и ревизиране на дънните платки, което не може да се приложи на вече произведените модели, които са в продажби освен (отново) чрез изтегляне на продукцията от магазините.
  Собственото предложение на Intel за дънна платка с този чипсет се казва Siler. Моделното име на Siler е DX79SI и е поредният случай, когато Intel предоставя на своите потребители една наистина добра дънна платка с доста възможности за тунинг на процесорните честоти и напрежения. Siler разполага с общо осем броя слотове DIMM, чрез които системата ще може да работи с до 64 GB оперативна памет. Не е спестено и от разширителните слотове PCI Express x16. Общо три броя са налице, което позволява да направите бързо и лесно мулти-графични конфигурации AMD Crossfire-X или NVIDIA 3-way SLI. Може би така няма да ви липсва вграденото графично ядро. Вече споменатите общо 6 порта SATA са налице, както и поддръжка на USB3.0 чрез външен контролер. Платката също така предлага и два броя гигабитов мрежов контролер, поддръжка на 7-канално аудио, както и на Firewire 1394. В BIOS-а на платката ще намерите интересни опции за конфигуриране на системата, както и доста любопитен асистент за овърклок – Overclocking Assistant. Чрез него ще можете да достигнете до доста добри нива на овърклок, и то без да имате необходимите знания. Постигането на 4.6 GHz с процесор като Core i7 3960X ще са детска игра.
По-горе споменахме, че процесорите Sandy Bridge-E ще предлагат 130W TDP. Тази стойност е над 30% по-висока от максимума при 2600K – 95W. Въпреки това двата Sandy Bridge-E няма да се продават с въздушен охладител в окомплектовката. За този охладител ще се заплаща допълнително, ако потребителят реши, че има нужда от предложението на Intel. Според компанията в този клас процесори изборът е предоставен изцяло на потребителя, който трябва сам да прецени как да охлажда новия си 3960Х. Въпреки това въздушен охладител Intel с добре познатия дизайн ще се предлага за около 20 долара, но за първи път в историята на Intel няма да е само той. Компанията пуска в продажби и първото водно охлаждане, окомплектовано като продукт на Intel – RTS2011LC. С дизайн на Asetek и произведено от същата компания RTS2011LC е една интересна възможност да охлаждате новия си 6-ядрен процесор. Разбира се, налице са и други подобни водни предложения, както и голям набор от въздушни охладители от висок клас на Noctua, ThermalRight, Scythe и много други. Един голям плюс на RTS2011LC е наличието на крепежни елементи и за сокетите LGA1155/1156 и LGA1366, което позволява да го използване и като самостоятелно водно решение за някоя от другите актуални платформи на Intel. Макар да не претендира за сериозен външен вид, RTS2011LC има достатъчно охлаждаща способност, че да го използвате доста ефективно и върху LGA1155/1156.
От резултатите в тестовете се вижда, че Core i7 3960X показва завидно по-добри нива на производителност, сравнен с най-бързия десктоп чип на Intel за платформата LGA1155 – Core i7 2600K. Това обаче изобщо не е учудващо, след като отчетем наличието на две изчислителни ядра в повече, както и почти удвоения обем на кеш памет от трето ниво. При тестовете, в които от значение са почти единствено процесорните изчисления, Core i7 3960X предоставя до 54% по-добра производителност, което напълно оправдава не само пускането му в продажба, но и доста по-високата му цена. Що се отнася до игрите, там прирастът не е толкова сериозен, дори напротив. В повечето игри не виждаме почти никаква разлика спрямо 2600K, което е напълно очаквано, предвид еднаквостта на архитектурата при Sandy Bridge и Sandy Bridge-E, както и невъзможността на много от игрите да се възползват оптимално от повишения брой процесорни ядра при Core i7 3960X. Изявените геймъри, които ползват компютъра си предимно за гейминг, е по-добре да погледнат към Core i5 2500K или Core i7 2600K, ако вече не са го направили.
В заключение можем да кажем, че появата на Core i7 3960X (Sandy Bridge-E) не е напразна. Наистина геймърите може би няма да видят своя нов игрови процесор в лицето на 3960X, за което главна причина е цената му. Core i7 3930K компенсира в голяма степен проблема с цената, но на фона на цената на 2600K инвестицията с идеята за геймърска машина е почти неоправдана. Не е така обаче, ако искате да създадете работна станция, която ще трябва да се занимава с тежки процесорни изчисления. Тогава всички тези физически и логически ядра ще са ви напълно от полза и ще ви дадат едно ново ниво на процесорна производителност, която е невъзможна чрез 2600K. Наличието на толкова много кеш памет, четириканален достъп до паметта и възможността за турбо ускорение до 3.9 GHz са основните предпоставки за ултимативна производителност от страна на 3960X или 3930K. Липсата на конкуренция в този клас от страна на AMD прави избора още по-лесен. Не съм сигурен, че притежателите на LGA1366 и Core i7 990X ще се впечатлят достатъчно от наследниците от LGA2011, но определено (за разлика от Core i7 2600K) ще намерят много повече причини за ъпгрейд към новата десктоп платформа на Intel от висок клас. – Иван Соколов