Sapphire Pure Platinum Z68

Sapphire Pure Platinum Z68

Силен пробив на Sapphire в сферата на дънните платки

Sapphire Tech дълго време не се интересуваше от развитие на дънните платки на компанията. Ако някой от вас изобщо е чувал за дънна платка на Sapphire, то това е модел от последните няколко месеца или модел от преди няколко години. Компанията обаче забеляза положителния ефект от поддържане на продуктова линия дънни платки и от година насам ставаме свидетели на редица варианти, групирани около моделните линии Pure Black и Pure Platinum. Общо взето нещата стартираха с Pure Black X58 и Pure Black P67 Hydra и от тогава компанията тръгна в посока, в която много фенове на графичните ускорители на Sapphire искаха да я видят – качествени дънни платки, наред със силните видеокарти.
Можем определено да кажем, че идеята за Pure Platinum Z68 е ясна – поддържане на поне един модел дънна платка от всеки един нов чипсет на Intel, което да държи компанията на гребена на вълната. От Sapphire не се занимават да правят по няколко модела с един и същи схемен набор (различаващи се по своите възможности), а просто предлагат балансиран модел дънна платка, който нито да атакува най-силните предложения на конкурентите, нито пък да е от към ограничените варианти. Pure Platinum Z68 е създадена да се позиционира в златната среда.
Pure Platinum Z68 не изненадва с дизайн и организация на елементите по печатната платка.  В голяма степен дънната платка си прилича с Pure Black P67 Hydra, но за щастие, някои от проблемите на модела с P67 са вече премахнати и не ги откриваме при Pure Platinum Z68. Всичко това обаче е напълно нормално, защото Z68 е чипсетът на Intel за процесори Sandy Bridge, при който нищо не е изключено, т.е. H67 с активирани възможности за овърклок и P67 с активирано вградено (в процесора) графично ядро. Най-лесно казано – H67 в комбинация с P67 прави Z68. За да не е толкова елементарна сметката и някои потребители да се разсърдят, от Intel са добавили две технологии – Lucid Virtu и SSD Smart Response. И ако SSD Smart Response не е нещо, което да направи впечатление на всеки, Virtu-то е доста по-интересно.
Чрез Licud Virtu тази платка дава възможност да комбинирате характеристиките на вграденото в процесора Sandy Bridge графично ядро и на външен 3D графичен ускорител. Така в режим на 2D ще работите през Intel HD2000/3000 и ще можете да използвате технологията Quick Sync. Когато искате обаче да поиграете на някоя игра, тогава Virtu ще пренасочи вниманието към външният 3D ускорител и ще можете да се насладите на играта в пълният й блясък. По този начин ще използвате по-мощния и по енергоемък външен ускорител само тогава, когато наистина имате нужда от него. А в комбинация с Intel SpeedStep, Lucid Virtu ще доведе до наистина много ниска консумация от мощната машина, когато тя не се натоварва сериозно.
Процесорът се захранва от 8-фазна силова схема, която е подкрепена от алуминиеви кондензатори. Sapphire са мислили доста  по отношение на захранването на паметта и там е подсигурена 3-фазна схема. Иначе процесорът ще се чувства доста добре при такова изпълнение на силовите схеми, а пространството около сокета е освободено, за да можете да поставите почти всеки наличен на компютърния пазар охладител. Sapphire са използвали собствените (патентовани) Diamond Chokes (дросели), които вече стават доста известни от новото поколение дънни платки на компанията. За да е сигурно, че ще можете да клоквате сериозно своя процесор и той ще бъде захранен добре, стандартното 4-pin подсигуряване с +12V е заменено с 8-pin с повишен капацитет.
Не всичко обаче се върти около процесора, а останалата част от възможностите на платката също не са за пренебрегване. Тя има три слота PCIe x16, които ще спомогнат за съставянето на Crossfire-X, ако това е целта на заниманието. За NVIDIA SLI не можем да говорим, защото Sapphire не притежава лиценз за тази технология и не може да я използва на своите дънни платки. Трябва да се знае, че само двата сини слота са с капацитет х8 (при едновременна употреба, иначе първият слот преминава в режим х16), докато третият слот (със сив цвят) е х4. Трите PCIe x16 се допълват от три броя слота PCI. Малко е странно, че платката няма нито един PCIe x1, но ако решите да правите конфигурация от няколко видеокарти, липсата на PCIe x1 няма да ви интересува особено.
Ако продължим да говорим за слотове, трябва да споменем и четирите DIMM-а, които предлагат до 16 GB RAM памет. Едва ли ще търсите по-сериозна конфигурация при използване на тази дънна платка, което вероятно е дошло на ум и на инженерите на Sapphire. Официалната поддръжка на памет е до DDR3-1600, но това е по-скоро продиктувано от официалните данни на Intel, като реално имате възможност да постигнете честоти над 2200 MHz, стига вашите модули DDR3 да го поддържат.
Тази платка позволява да свържете доста прилично количество устройства SATA – шест от конекторите се поддържат от чипсета, а другите два се обслужват от допълнителния чип на Marvell. Двата SATA 6 GBps на Marvell и двата SATA 6 GBps от чипсета се допълват от четирите стандартни порта SATA 3 GBps (нестрадащи от прословутия бъг в чипсета ревизия B2 на Intel). Допълнителни конектори eSATA не са налични.
Мултимедийната страна на платката е добре представена от многобройните USB2.0 на задния панел на Pure Platinum Z68 и чрез разширителните конектори (четири готови за употреба и осем чрез конекторите). Освен това получавате и вграден Bluetooth 2.1, което не се среща на всяка платка. Връзката с външни устройства става и посредством GBit LAN контролера, a звуковият чип предлага 7.1-канално аудио.
Наличието на Z68 Express при Pure Platinum Z68 позволява да използвате и вграденото графично ядро в процесорите Intel Core i3/i5/i7. На задния панел на платката имате не само D-SUB и DVI, но и изводи HDMI и DisplayPort.
От Sapphire проследяват много добре идеята за овърклокърски насочена дънна платка, като добавят контактни повърхности за замерване на основни напрежения (процесорно, памет и т.н.), копчета Power и Reset, както и P80P диагностика за проблемни моменти с използване на платката. Дори функцията Clear CMOS е чрез бутон, а превключването между двата BIOS-а става чрез специален селектор. – Иван Соколов